stasi88 (Станислава Йорданова)
11 3
5.10.2011 г., 20:44 ч.

Ела 

  Поезия » Любовна
679 0 7



По дяволите, спри, така не ме поглеждай,
а ти заспи, спи, сърце, и повече не се подвеждай,

че някой някога ще те обича, 

каквото и да чуеш да изрича,

и спрете вий, очи пресъхнали, да гледате с тъга,

нима той заслужаваше дори една сълза,

а тез ръце, прегръщали илюзия до вчера,

позволяват още на гласа му да ги разтрепери,

 

но душата ми сега е там сама и наранена

и макар свободна, пак е тя пленена,


мълчат и устните, до днес проклинали го в мрака, 

но пак наум крещя: “ела, аз ще те чакам“.

© Станислава Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??