Тихо ела до мен в съня ми,
и говори, говори до безкрай.
Разстояние дели ни, скали недостъпни,
непревземаема крепост, превзета в съня.
Ела в съня ми и слушай ме, слушай,
за тебе е моята песен сега,
заключена в сърцето, изплакана в съня ми,
родена в закъснялата есен на моята душа.
Ела в прегръдка, неразделна и топла,
да се слеем под сияйна небесна звезда,
която ще бди, ще гори, ще ни води,
по необятната черна земя.
Ела с топлината на есенно слънце,
без теб съм бездънна студена самота.
Ела като чакана последна награда,
на любов непозната в моята душа.
© Сиси Сиси Всички права запазени