Несподеленост
блъска ме в гърдите,
мечтата ми по теб души,
дори в съня ми
през сълзите
тя образа ти скъп руши.
Ела да я прогониш
с устни тихи,
да я оттласнеш
убеден навън,
с нежност покори я
в своите стихове,
и не ще тревожи
моя сън.
© Светличка Всички права запазени