Не знам къде си. Спрях да търся вече.
Оставям те да дойдеш, ако трябва.
Наскитах се. Животът ме повлече
и да обичам вечно ми убягва...
За първата любов долита спомен -
остана летен бриз и морска пяна,
след втората - приятел в свят огромен,
след третата - една дълбока рана.
Научих се да бъда като камък -
да чувствам, да се боря... да си тръгвам...
Понесох думи тежки и измами.
Не съжалих... а просто се обърнах. ...