Не съм те изживявала до лудост.
Не съм те крила в шепи от сълзи.
На мястото ми може би и други
с достойнство биха седнали, нали?
Не питам колко много ме обичаш,
но искам да съм твоят океан.
Когато си отчайващо различен,
когато си най-чужд и нежелан,
ела и протегни ръка към мене.
Ще пръсна по лицето ти лъчи
и в стона на размирното ни време
посока ще ти дам, да продължиш.
Ела, да те докосна в стих; утеха,
с която да загърнеш обичта -
износена и посивяла дреха
с ухание на мъничка мечта.
А после си иди. Като молитва,
прошепната за сетен път без глас.
И Бог да те остави, не унивай.
До тебе ще застана редом аз.
Ти няма да си сам в мъгла незрима,
напук на всички зимни ветрове.
Защото най-сковаващата зима
дарява най-добрите плодове...
© Яна Всички права запазени
- Тоз глас ме никога не лъже!
Туй кредо е на земното ти битие,
поанта изначална е твоето сърце,
голямо и любящо, света в себе си побрало. За първи път на таз земя
виждам в теб жена в сърцето си до
толкова развила мъжкото начало.
Казваш ми, че туй което пиша от друго измерение било е.
За себе си незнам, не мога да твърдя, но знам, че от измеренията други дошла си ти, момиче!
Не зная как е станало така, че до сега пропуснал съм това да прочета.
Сестрице, Ян,
Ако бях до теб сега, в прегръдката си щях да те държа! Поне за час, като неверният Тома библейски, докато се убедя, че си истинска, и че те има.
И дано половинката ти не ревнува!
Благодаря ти, че те има Ян!