23.11.2006 г., 0:33 ч.

Ела Близо  

  Поезия
755 0 2
Преди не можех
да различа думите
да разгранича чувствата си
да намеря ъгъла на пречупване
в който светлината
действително ще може
да се отрази
да избера правилният глагол
и истинското чувство
и да изпитам емоциите от него.

Уморена съм
но утрото ме зареждаше
с енергия
всичко беше повече от
една думичка
по топло от един лъч
надежда ,
по горещо от слънчевият ден
и по истинско
от сладостта на сладоледа.

Днес го има - а утре е мит?
Дали беше така
"задай ми отговор
за да намеря въпроса"
намерих тишина
за да почувствам звука.
Не исках преструвки
всичко си беше така ,
както и изглеждаше
по просторно от дъгата
и бях цветна , по пъстра
шарена и усмихната.

Исках да раздавам
цветя и мечти ,
да давам на другите
сигурност.
и се криех
страхувах се от себе си
не вярвах в моето отражение.

Ти ми помогна да се преоткрия
и истината беше
че ти наистина ме докосваше
бях уморена да живея
за едното бъдеще
и се пренесох в момента
тананиках си
смеех се
вярвах и чувствах
другото го знаеш.

Ако можех да спрягам
чувствата
бих стигнала по далече
от космоса.

© Петя Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??