Къде си, вещице,
да виеш с вълците във тъмното
и да разлайваш кучета с полите си;
да обикаляш, на метлата яхнала
и мраз да всяваш, шетайки в махлите?
Къде си, блуднице,
ограбила душите ни през младостта;
разкъсала на хиляди парчета бъдещето;
разпънала на кръст срама;
заляла със отрова радостта;
погълнала в утробата си нас, които гневно ритаме?
Къде си, черна дупко, ненаситно лапнала
най-бисерната чистота на сълзите ни
и в свойта лакомия неповяхваща
със неуморна стръв разкъсваща мечтите ни?
Ела сега! Магията върни!
Аз искам Той да ме обича!
Ти толкоз си откраднала от мен,
от Него,
от света,
че любовта престана да се стича.
Пресъхна омагьосаното му сърце.
Мечтите му са в кома.
Сънищата му изгниват.
Ела и целуни
зловонно със устата си пръстта,
в която си заровила душата му,
да развалиш магията!
© Павлина Гатева Всички права запазени
Поздрави!