Липсваш ми, ела и виж,
картина страшна те очаква,
в центъра ù ти стоиш,
а видя ли те, се разплаквам.
Обичам те, ела и виж,
душата ми копнееща, ранима,
очаква тя да я виниш,
за теб че тя не е значима.
Сънувам те, ела и виж,
в нощта ми спомен как изплува,
до мене тихо да заспиш,
сънят красив и тебе ще целува.
И липса, и любов, и сън,
ще можеш ли да изцериш,
сега тръгни, излез навън,
ела при мен и виж...
© Мими Всички права запазени