Ела, когато свърши любовта.

Дори да мислиш, че е рано.

Застани на входната врата,

подпри я с топлото си рамо.

Ела към мене бавно и полека,

защото вкъщи искам тишина,

че всеки шум е болка зверска.

Значи имам още малко сетива.

Но боли кафявото в очите.

Златисто беше, стана тъмно.

Затуй подай ми твоите ръце,

преди да стане много късно.

Ела, когато спомниш си това,

да целунеш мило за последно

очите с цвят на пръст, земя,

за да спрат да гледат в черно.