В душата ми вилнее зима.
Кръстосва се снега със лед.
А искам пролет в мен да има.
нощта да бъде като мед.
Ела сега! Във тази зима!
Свари ми, мила, винен чай.
Ела сега непредвидима...
За себе си ме ти венчай!
Стопли винò в сърдечна чаша.
Сипи му тук любовен зов.
И в тази светла вечер наша
да се напием със любов.
© Никола Апостолов Всички права запазени