Ела в морето

Eла със мен – да скочим от скалата,
земята тъжна да оставим
да се сбогуваме със самотата.
За всичко тука да забравим.
 

Там горе няма да крещиме,
 часовникът ще е излишен,
 но истинско е всяко име,
блести тоз, дето тънал е във киша.
 

Захвърлени са всички роли,
 добрите там не са на кръст, не страдат.
Там горе ще летим на воля,
крилата ни дори да се разпадат.
 

Ела – не сещаш ли зова му?
То в огъня от залез ни ласкае
да бъдем сини със вика му.
Морето, мили, ни желае.
 

Делфините, където вечно пляскат.
 Забравена в града е суетата.
 Там само светли перли бляскат,
но перлите на любовта и красотата.