Елегия, очи, жена и мъж

8.10.2020 г., 18:16 ч. 1 год

Поезия » Любовна

5.0 (4)

786 0 3

Дъждът се спуска, тихо ромоли...
Вали и в центъра и в крайните квартали!
Измива прах и кал и шумоли
в листата на вековните чинари.
Дъждът в очите ти дали ще угаси
пожарът жарък който ти разпали?
Ако гаси се бързо със сълзи -
аз погасил бих толкова пожари!
Дъжд Октомврийски! Есенния вятър
доведе облаците носещи прохлада.
Дали със тях ще се завърне на Земята
И Любовта ми тъй красиво-млада? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Маестро
Разпилени парчета дъга

Разпилени парчета дъга по разплакани тъжни площади. Дълго вика по мене дъжда. Аз пък дълго мълчах … ...
Когато в полумрака се събличаш

Когато в полумрака се събличаш - припряно и с нетърпеливи пръсти, на дяволска хетера ми приличаш и и...
Ти

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Още произведения »