Елегия в черно

6.03.2005 г., 12:27 ч.

Поезия

986 0 1

В ада аз попадам
на мислите си черни,
надеждата внезапно отлетяла
от думи и дела безверни.

За щастието място няма,
а болката, страхът са го заели
и миг след миг те завладяват
на душата светлите предели.

Отровна тишина,
спокойствие мъртвешко
царуват в празната душа -
безжизнена, сама.

И глухи стонове на песен ногребална
разтърсват пак помръкналата светлина,
смъртта в покоя завладява
тъгата с вечна тишина.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Fabiana (Галя Николова)

2005-03-07T16:16:21+02:00

Този Ад ми е толкова познат, добре си описала мрачното си чувство! Поздрав!