yotovava (Валентина Йотова)
2626 22176
1.09.2023 г., 10:24 ч.

Еленова луна на хълма 

  Поезия » Любовна
273 6 6

ЕЛЕНОВА ЛУНА НА ХЪЛМА

 

Откосите на звездните косачи

в очите ми се срутват мълчаливо.

И стискам зъби, за да не заплача –

с ненужната утеха, че съм жива.

 

Как остро съскат змийските езици,

които тишината ми посичат.

Живяла ли съм под крило на птица,

която се страхува да отлитне?

 

Мълчанието с теб е непосилно,

стипчива като трън е всяка дума.

От утре моят дом ще е засипан

от кал и гнила яворова шума.

 

От въздух, в който няма вече звуци,

от паяжина – сребърна и гневна.

До край едва ли мога да науча

причината да ставам непотребна.

 

И болката едва ли ще забравя –

поела дъх от лумналото жито,

извираща от тъмната дъбрава,

душата ми в която нощем скита.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??