Елица
(спомен за Градец)
Обувам си дебелите шушони.
Тръгвам към Гората снежна.
Развивам проблемните бушони
и сливам се в едно, с Елица нежна.
Тя ми говори. Тя ме слуша.
И близка е, и по-сърдечна,
от многохилядната Суша,
с която всеки ден се срещам.
Светъл лъч чертае Пътя.
Прах кристален ме посипва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация