Земята наша уж е кръгла
и трябва да ни среща пак. 
По пътя някъде размина, 
съдбата наша в този час.

Аз търсих те отново в здрача,
в утрините край полето,
край кея в бара вдигах чаша
в такт с вълните на морето.

Катерих върхове безмерни. 
В сянката им търсих полъх 
от твоите слова тъй нежни
докоснали сърцето свръх. 

Потърсих поглед във водите
на сладководни езера
и тайно си представях дните
с теб до края на света. 

Попитах птиците в небето
дали са срещали мъжа, 
откраднал тайно ми сърцето, 
без него - пустош и тъга.

Попитах силно в пещерите
дали са чували за теб, 
но ехото от дълбините
ми върна само "лед", "лед", "лед"...

Останаха звездите само
да ги попитам в тази нощ.
Дали ще ми ударят рамо
да засияят с пълна мощ!

Обичайте и вие нежно, 
търсете пулса със сърце
и щастието ще е вечно, 
Слънце винаги ще пече!