ЕМИГРАНТИ

В отровения град,
след плътските наслади.
Забравили и брат,
с "гноясващите" рани,
те тръгват изведнъж
от Родина омайна
на дъхащата ръж,
в посоката незнайна.
Какво ли им тежи
в сърцата неразумни?
Съдбата им кръжи
над сънищата чудни,
които ги зоват
на Запад, но къде са
градините от цвят,
милувки на принцеса.
Какво ли им тежи
след толкова години?
Душата им мълчи
сред скътаните рими.
Носталгия в смърта
недей ги отминава.
Те твои са деца
превърнати в жарава.

©Марин Лазаров