Дани (Даниела Василева)
5 6
28.07.2005 г., 6:28 ч.

ЕМИГРАНТСКА 

  Поезия
1261 0 4


                                                         Посвещавам това стихотворение
                                                         на дъщеря ми Силвия и синът ми Йордан
                                                         и на всички , който оставих в България
                                                         и не спирам да мисля за тях.


Тук съм вече толкова години и в душата  ми
цари тъга, че не мога да наричам всеки ден
любимите  по име - защото съм далеч от моята земя.
Бсяка нощ сънувам мойте дечица, протягайки към тях ръце.
След туй нахлува звук на ръченица  и започва да играе моето сърце.
А животът си минава бързо,дълъг наниз от самотни дни.
И питам се  туй сън ли е или пък яве!
Не сън не е защото ме  боли.
Но ще се върна някой ден ви обещавам.
Там където имам свое място и го заслужавам.
За да дишам въздуха на нашите  гори.
Ще се върна  обещавам  - там където мама ме роди.

© Даниела Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Маги , найстина е много тежко , но понякога в живота нямаме избор ...и всичко , което правим е във ваше име. Защото много ви обичаме. Целувки.
  • Благодаря на Фабиана и даик за милите думи . Вашите стихове са също супер, но тбоето стихотворение Даик е хиляда пъти по хубаво от моето. АЗ на твоето пиша 7.9
  • Трогателно е Дани! Не знам дали си струва да сме разделени задълго от най - скъпите ни същества. Страхотен финал, стисна ме за гърлото. Поздрав на теб и на Дайк!
  • Сълзи от грижи уморени
    спокоен вятърът ще понесе
    нагоре-в облаци студени,
    нагоре-в чуждото небе.
    Над океани ще преминат,
    над топли кленови гори,
    над белите брези ще стинат,
    под тях пустиня ще гори…
    Но видят ли земя позната
    ще скочат в бездната без страх,
    ще се посипят по липата,
    ще лепне люлякът от мокър прах!
    През шумка дъбова ще капят,
    трева крайпътна ще поят,
    игличеното огънче ще стапят,
    във корените букови ще спрат.
    Там в изворче едно най-чисто
    ще чакат за да дойде ТЯ
    на МАЙКАТА ЦЕЛУВКАТА ЛЪЧИСТА,
    за да изпие уморената тъга.
    А вятърът това и чакал,
    във миг ще грабне нежността
    и пътя в който все е бягал
    отново ще подгони по света.
    От коренчето буково ще тръгне,
    иглика в пазвата прибрал,
    в крайпътната трева ще тръпне,
    над дъбовата шума полетял..
    Под него пак пустиня ще гори,
    и бялата бреза ще стине
    и топли кленови гори
    и океани ще премине…
    И някъде под чуждото небе,
    и някъде под облаци студени,
    ЦЕЛУВКА МАЙЧИНА ще спре
    сълзи от грижи уморени.
Предложения
: ??:??