Посветено на Емил Димитров
Вървя по улицата сам,
вървя по черния асфалт,
оглеждам магазините богати
и взирам се в погледите странни.
Песните обичам
и музиката не отричам,
плени ме с твоят глас чудесен,
когато за Арлекино изпя ти песен.
Връщам се веднага у дома,
заставам аз пред входната врата
и чувам глас познат... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация