Посветено на Емил Димитров


Вървя по улицата сам,
вървя по черния асфалт,
оглеждам магазините богати
и взирам се в погледите странни.

Песните обичам
и музиката не отричам,
плени ме с твоят глас чудесен,
когато за Арлекино изпя ти песен.

Връщам се веднага у дома,
заставам аз пред входната врата
и чувам глас познат...
ах, Емил отново е при нас.

Отварям собствената си душа,
а пред мен любов една,
която виждам аз сега.

Един човек във бял костюм,
със черна блузка от памук,
със златни букви на гърди,
със тях написано е името ЕМИЛ.

24.03.1981

Поклон пред паметта му.