Разколно време е, разколно,
над непокълнали пшеници,
задъхва се небето болно
и всеки ден умират птици.
Сивеят бързи магистрали,
агонизират животинки.
А хората света продали,
броят си жалките стотинки.
Свещена крава, с празно виме,
Земята плаче - за горите.
И стара болест, с ново име,
не се вълнува от парите.
От телефоните модерни,
вдигнете си за миг очите!
Изпращате сърца - наверно,
наживо тягостно мълчите...
Прости, свети ми Валентине,
че нямам хелий за разтуха!
Животът ни ще ни подмине,
с емотконче - за разруха
© Надежда Ангелова Всички права запазени