10.11.2022 г., 23:18 ч.  

Емпатия 

  Поезия
641 14 8
Погали ме с очите си големи,
когато бях отчаяносамотен
и с Божието име заредени
трептяха устните честотно.
А беше тъжна - свита на кълбо.
Сълзата от окото те опари.
Невинноспящо кротко същество
все още не сънувало кошмари.
Но после се събуди и съзря
безкрайната ми мъка многомерна.
Докосна се до бузата ми - спря
на косъм от лицето. Ефимерно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??