21.10.2017 г., 23:17 ч.

Енигма 

  Поезия
815 2 0
Просто спряхме да се отразяваме.../?
Аз ли? Аз май се досетих пръв...
Кога и как, какво на другите готови сме да даваме?
Защо побягваме щом пуснем кръв?
Уплашени? Не просто се познаваме до болка...
И непознати ако бяхме този миг е неизбежен....
Промяната до всяка клетка в тялото ни прави обиколка...
Все по-студено е, а ти си толкова изнежен...
Къде отиде силното ни аз в гърдите?
Стъпките чуват се по-глухо... Викаш ли? Недей...
Кажи готов ли си да тръгнем заедно в гората тъмна съчки да събираме,
или безотговорно да оставим огъня да тлей...?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Предложения
: ??:??