1.02.2008 г., 9:17 ч.

епилог 

  Поезия
662 0 1
Знам...
А искам ли?...
Не трябваше да съм ти всичкото хубаво.
Не можеше да е по-добре.
А искам ли сега да е така?
"Сега" се пръска ,
като заря
и бързо угасва ,
защото е късно...
Късно е да съм вратата ти
към "Утре".
И твърде рано
да ме затваряш...

Знам...
Как ще боли...
Неимането на "всичкото хубаво" ще е...
Което вече ще го няма...
Как ще боли....

Ще ми се да остана и да подържа
дъха ти в душата си, но ...
Знам...

И знам , че можеш...
Да потрошиш до дъното и зъбите си,
и духа си...
И да ме свършиш със
едно прелистване...
И знам,
че знаеш...

И знам,
че можеш "всичкото хубаво"...
Затова те приютих в мен...

Но знам...
 

© Диана Маринска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имаш страхотен стил.Вдъхнових се чак
Предложения
: ??:??