Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
30.08.2021 г., 12:16 ч.

Епистоларно 

  Поезия
636 3 6

 

Привет! Две думи ще напиша
(не знам дали по-близо съм така)...
Но полумракът сигурност ми вдъхва,
когато свещите съчувствено трептят
в очите на онези диви рози,
които ми донесе пролетта.

 

Здравей, любов! Луната пак надзърта
зад тънката завеса през нощта
и подминава без да се подхлъзне
на полунощната разпръсната роса -
несбъднати сълзи на горска нимфа,
защото не е срещнала скръбта.

 

А любопитния ветрец посяга
със мека длан към моите коси.
Стоя притихнала, не отговарям,
макар да знам, че пак си ти -
далечен, аматьорски влюбен
в палитрата на аромат игрив.

 

Привет, любими! Лятото издиша
горещия си августовски дъх.
И спирам за копнежите да пиша -
писмата не изпращам никой път...
Защото гълъбът кръжи изгубен
да търси влюбения мъж.
 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??