vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
1.02.2011 г., 18:01 ч.

Epitaph 

  Поезия
943 0 9

Вървя по обърнатите клепачи на мъж,

който спи вкочанен.

В центъра на изкорубената ми ретина.

Изведнъж една ледена шушулка се откъсва,

пронизвайки рамото

на бялата ми като антракс ръка.

Тогава мъжът се събужда и се разтича от гледката.

Aз ослепявам от болката.

После се смея,

плача,

мисля си.

Колко е хубаво да си буден.

И още по-хубаво - сляп

в свят, в който кръвта не трогва никого.

 

 

 

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??