Натъжих се, незнайно защо…
В полет, виждам, са птици отново.
Сляпо стъпва, на края само,
пак се влачи “ненужното” слово.
И къде в този път ще ме спре -
на притулена тиха поляна.
В здрачината без сън ще умре
незамислена още Закана.
В световете животът гърми,
разрушил кръстопът до основи.
Там свирепстват съдбовни беди,
но бойците за рат са готови! ...