Понякога е някак тъпо и безенергийно,
няма звезди, няма луна.
Процесът живот тече си стихийно,
душата обвита е в безцветна мъгла.
Отваря се сякаш вратата на Ада.
Огромна, черна, широка врата,
отреденото място е там, за Душата да страда
и изкупи голямата малка вина.
Бездънна, огромна примамваща бездна,
гладна и жадна за нови души,
ще погуби душа ти или ще я върне вълшебна
Докато падаш Галактика нова ти избери!
Хубаво е