В стаята е вече притъмнено,
завесите са спуснати сега,
между нас протекла е плътската искра.
Тази вечер няма нищо забранено,
перверзно, изкривено - само чувството на ерос,
дето с дни измъчваше и двама ни, нали?
Ще бъда сатен, галещ твоята кожа
и художник ще стана, а ти - моето платно,
с четката от страст и боичките от сласт
тръгвам да рисувам, на Ерос съм под власт...
С дъх топящ и треперещо сърце,
бъди глината във моите ръце
и нека с тях по теб да вая,
да претворя всяка нотка, в стон раздиращ цялото ти същество,
късащ норми и окови и така в танца на плътта
да се развихрим чак до сутринта...
© Калоян Калоянов Всички права запазени