Посочваш ме с поглед пак порочно,
за горещия си танц на лунна светлина,
лудуваме с теб безкрай разкошно,
по дяволите, настъпва утрин хладна.
Извикваш ме с глас съвсем различно
и следите насочваш към твоята врата,
вземи на заем още чувство хищно,
за да ме понесеш огнено в ритъма.
Притискаш ме все така критично,
за танца ни на друга не бих те дала,
той играе се с нощния ни пулс ритмично
и в топлите звуци съм се разгоряла.
Танцуваме и се кършим плавно,
мечтаем и се въртим почти в кръг,
и свличаме се на земята съвсем бавно,
притиснали се и останали без дъх.
© Светлана Тодорова Всички права запазени