Нощта ме гали с нежни длани

и целува с звезден плам,

по-дъхава от самодивските поляни,

отлично знаеща, какво аз ще й дам...

Нощта е палава, игрива, провокира

най-мъжките ми страсти, иска ги!...

И път със устни от Луна към тях намира,

но не нощта това е... а си ти...

И аз наивно се оставям да ме носи

към теб природата ми мъжка във нощта...

Обвиват ме крачетата ти голи, боси,

и сливам се със теб в едно... Сега!

30.10.2024.