24.10.2008 г., 2:33 ч.

Есен 

  Поезия
446 0 1
Колко красиво
падат листата,
погалени от
острия вятър.
                         Колко нежно  се
                         понасят те към
                         земята, падащи
                         лист по лист.

Колко безкрайно
е тяхното падане!
Нали ще се върнат,
нали?! Нали няма да
ме забравят на
следващата есен?!
                                  Колко самотно
                                  остават тези
                                  да чакат горе
                                  в студа. Да чакат
                                  бялата зима да
                                  ги покрие със снега.

Колко красиви бяха
миналата есен, колко
красиви бяха и сега
чакам ги да се завърнат
и следващата есен.
                        

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??