byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
29.08.2006 г., 19:25 ч.

Eсен 

  Поезия
676 0 8
Красиво е. Навън вали.
И буди се земята зажадняла.
Пороен дъжд. Светкавици. Гърми.
Наближава бурна есен, помъдряла.


Оголват клони всичките дървета.
Oтлитат птиците във топлите страни.
И тъжно е, а лятото е тъй далеко.
"Почакай, лято, моля те, поспри!"


Дали е вярно, че и любовта си тръгва,
когато дъжд почука на входната врата?
Ако е така, не искам да се влюбвам,
защото тежко е, когато дойде есента.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви приятели!
  • Браво!Написала си мн нежен стих.
  • През твоя поглед нещата са така хубави и тъжни. Харесва ми, Сияна!
  • Хубаво е!
    Браво!
  • Благодаря Челси.Джейни,Ицо,Вале,Миле и Венелин.
    Мим,ако ми остане време след работа днес наистина схте го стегна.
    Венелин,благодаря за комплимента,твоето също е много красиво.
  • Хубав стих, Сияна, но заради ритъма бих те посъветвала "отлитат и птиците във топлите страни" да бъде без "и" и също "когато дъждът почука на входната врата" да стане "щом почука дъжд на входната врата" или нещо подобно по твой избор. Иначе пак ти казвам, много хубав стих си написала
  • Много е хубаво, Сияна!!!
    Поздрави!!!
  • Поздравления за стиха Сияна!
    Но любовта не си тръгва с лятото, тя остава в нас за да ни радва и топли през есенните дъждове!
Предложения
: ??:??