16.05.2007 г., 10:24 ч.

Есен 

  Поезия
648 0 9

ЕСЕН

А зимата ще дойде скоро.
Линеят дните избледнели.
И мислите ми от умора -
притихват в мен като недели.

Внезапен вятър с дръзки пръсти -
опипва бузите ми мокри.
И стряска в улиците мръсни -
заспалите бездомни локви.

Липа и кестен се редуват.
Стърчат оголени гротескно.
И в мрака сгушени бленуват -
вкуса тръпчив на птичи песни.

Прозорецът мълчи отсреща,
където спи жена позната.
Дали в съня си се досеща -
за оня миг на ранно лято!?

А образът й в теб витае,
откакто срещна я случайно.
Опитваш се да го изваеш
с длетото на копнеж потаен.

И трябва да побързаш вече,
преди да си разбрал, но късно:
погребаните тайни вечно
ще спят, безсилни да възкръснат.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обичам стихотворения, посветени на есента и на емоциите, които тя предизвиква у хората. Твоето е много нежно и (може би заради дъжда, който се сипе навън ) действително виждам редуващите се, оголени кестени и липи.
  • Страхотно е!
    Поздрави!
  • Наистина се лее
    Поздрав, Любо!
    "А образът й в теб витае,
    откакто срещна я случайно.
    Опитваш се да го изваеш
    с длетото на копнеж потаен."
    !!!
  • Леят се стиховете ти. Всяка дума е на мястото си.
  • Много красиво рисуваш.
  • Всичко почти изчетох. И това е също нежно и ...пастелно!
  • С есента идва мъдростта!
    Аз също имам стих посветен на "този сезон",но твоят е прекрасен!
  • Без да знаем, независимо един от друг днес публикуваме по едно и също време стихотворения с еднакви имена ЕСЕН и ЗИМА! Що ли значи това? Сигурно сме мислили по един и същи начин! А стихотворенията са ти прекрасни!
  • Прекрасно!!!
Предложения
: ??:??