Навън е златна есен!
Листата падат бавно на студената земя.
А вятърът ги носи като нежна песен,
така аз чувствам, че не съм сама.
Аз тихичко престъпям по златния килим
и слушам този чуден листев блус.
По-хубаво е с тебе заедно да повървим,
без теб сега светът е тъмен, пуст!
Едно листо на рамото ми пада.
Аз вземам го с треперещи ръце,
от чантата ми снимката ти вадя...
и заедно с листото слагам го до моето сърце .