28.09.2014 г., 21:35 ч.

Есен 

  Поезия
416 0 3

Не зимна, а есенна свежест си ти.
Не пролетна, нито пък лятна.
От очите ти вечна гората струи,
от косите ти - земя необятна.

Не зимна, а есенна, с цвят на листа.
Не с треви или мъхове разни.
И тялото тънко - тополни стебла,
но в душата - кладенци празни.

Ти си есенна, цветна и чакана смърт,
ти с лице на жена и отрова.
Ти събрала растежа на цялата твърд,
погълна младостта ми сурова.

Ти покорна и властна и тленна дори.
Ти поробваща днес и свенлива.
Ти  сезон на цвят и тъжащи гори
остави ме пролетно жива.

© Стела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??