Есен
Есен е и падат листата
с гробовен, глух звук.
Студа обгръща ме цялата
и усещам милувките му тук.
Мрачно е, надвисват облаци черни,
окрадват последните късчета синева,
носят страх и студенина,
изчезва с тях старата лятна топлина.
Заваля.
Вали и всяка капка отмива
докосванията на твоите ръце по мен.
Всяка нежност, всяка милувка...
потъват с капките в калта.
Вали и не смятам да си тръгвам,
пречиства ме дъжда,
изгаря и последния ми спомен
от общата ни съдба.
Загърмя.
Гърми и падат на Зевс стрелите
до моите крака.
Всяка мълния носи живеца,
който гореше в мене досега.
Гърми, но само проблясва и изчезва,
оставила следа в пръстта,
ала и нея дъждът ще отмие,
тъй както и теб от мислите ми отвя.
Спря.
Все така падат листата,
умира с всяка есен любовта.
А след тази есен идва зима,
зимата не носи нова любов, а - самота.
В самотата себе си откривам,
на мълнията огъня ще съхраня.
Този огън ще ме топли
в студените дни на мойта самота.
© Габриела Симеонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много е красиво! Пожелавам ти тази зима да ти донесе любов, която да те топли!
-
Поезията не е само "такт"-но както и да е!Поезията е чувство,а твоето чувство Габи ми допадна и то много!
Поздрави-Ники! -
Просто ме остави без думи, прекрасно е. Пожелавам ти, късната есен да те дари с любовта, която заслужаваш!
-
Виж,много е хубаво но самия начин на изразяване и римите ми се виждат,как да кажа-сухи.Може би сухи защото са прекалено елементарни и без нужния такт,иначе замисъла и подреждането е добро.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
