Отново е есен.

Мека и тиха.

До болка позната

от няколко стиха.

Отново душите

отпиват с наслада

от багри и щедрост –

от Бога награда.

Греят в оранжево

жълтите тикви.

Сладост и мед

са налели лозите.

Жълти са дюлите –

малки слънца.

Мушмули зреят

през есента.

В градините китни –

пъстри цветя.

Хризантемите тъжно

са навели глава

под едрите капки

на хладния дъжд.

И есента

захвърли в душата

шепа листа,

вълшебно творение на есента.