Като весело улично куче
в калдъръма отърква се вятърът,
голи кестени в шумата души
и листата с опашка подмята.
По асмите грозда неприбрани
с изкълвани очи тъмновинени
костеливо се хилят на враните
и треперят в предчувствия зимни.
Зад съсухрени бледи дувари
болни къщи с прозорци изстинали
са задрямали в спомени стари
и сънуват гълчава отминала.