Есента настъпва розова
и пристъпва праг след праг
по грифа на уюта.
Със намокрен сивкав прах -
залепен за улицата глуха,
за асфалта стар -
Флойд тик-така в морзовото
на капчука - тупкащ
топлината на каютата ми.
В дар,
припознала твоя крак -
аз подпалвам всички листи в златно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация