Тихо беше твърде дълго!
Ще събудим съвестта.
Тръгваме по пътя дружно!
Ще посрещнем сутринта.
Залезът на тези дни,
ще изпратим с песен.
Силни сме, но не сами!
Заедно, за нова есен!
Лятото на моята съдба,
времето, в което се завърнах...
Лятото на твоята съдба,
и денят, когато всички тръгнахме..
Тихо беше, твърде дълго!
Тъй висока е цената на мълчание...
Беше юлско утро...
Есента ще бъде за разплата!
© Просто Някой Всички права запазени