14.11.2008 г., 15:41 ч.

Есен в душата ми 

  Поезия » Любовна
1643 0 13

Празни гнезда,

оголени клони,

тъжни листа

вятър подгони.

Пак съм сама,

душата ми стене,

есен е вън,

есен е в нея.

Предадена вяра,

чувства излъгани,

в самотна гара

влакът изхвърли ме.

Приятелство скършено,

години заблуда,

всичко е свършено,

крещя до полуда.

Любовта е измама,

думи фалшиви,

отворена рана,

като въглен гори ме.

Боли ме душата,

едва оцелявам,

убити надежди,

спасение няма.

© Бояна Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??