Пращам ти по вятъра целувки,
в шума на листата щастливо трептящи.
Пращам ти по дъжда моите сълзи,
отчаяна, че си далеч.
Вдигни очи към синьото небе,
една дъга те чака,
да ти се усмихне с многоцветната си усмивка.
Лъчезарно слънце
ще погали лицето ти с лъчи.
И в тази есенна еуфория на цветове,
моят шепот ще достигне до слуха ти.
Обичам те!
Листата в краката ти падат,
пожълтели от завист.
Че обичан си повече от всичко на света.
Моите очи ще те следват.
Кафеникави стебла.
Слънцето се забавлява,
щурeе като дете.
Носталгия те изпълва.
Това е, защото не съм до теб.
Прегръща те споменът за миналите дни.
И в тази есенна приказка
до теб достига моето обещание.
Пак ще сме заедно!
© Различна Всички права запазени