1.10.2011 г., 15:24 ч.

Есенен вятър 

  Поезия » Любовна
816 0 9
Ще те милна простичко и чисто -
уморена, вечер, на дивана...
Ще раздухам въглени искристи...
Само ти, единствена, остана...
Срещах се с каваците, с чинарите,
елите галех, после спях с брези...
Есенно прескачал съм дуварите...
Гушвал съм и плачещи върби...
И насън със призраци се реях,
и наяве с блудници съм блудствал...
Всичките ги помня, но не смея,
дето съм погребал, да разчувствам... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Предложения
: ??:??