angelmilev (Ангел Милев)
295 520
7.11.2017 г., 22:57 ч.  

Есенна Любов. 

  Поезия » Любовна
573 1 6

Шофирам бавно.

Булевардът влюбено

ме приласкава с есенни коси.

 

И с топлите си сухи устни

целува слънцето очите ми,

подпухнали в сънувани мечти.

 

Усещам пулса на върха на пръстите си...

ето – чувам:

телефонът ми звъни!

 

Усмихва ме приятното усещане

защото зная,

че ме търсиш Ти.

 

Паркирам плавно

до алеята във парка

и вятъра любовно ми шепти,

 

деца със колела до мен прелитат...

в игрите им светът голям и властен

завинаги е спрял да се върти.

 

Сега ще сляза от колата, ще те срещна...

сърцето спира

и мълчи без звук.

 

Гори ме с поглед,

със ръце прегръщай ме,

целувай ме,

 

за да усетя, че те имам,

че си тук.

© Ангел Милев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докосващо, нежно, красиво... Поздравления и от мен!
  • Благодаря на всички за вниманието!
    Елица, коментара ти е изключително ценен за мен.
    Обещавам да бъда по-пестелив.
    Но в чест на всички Вас, които ме подкрепяте - никога сив!
  • Допадна ми...
  • В плен на внушеното от теб чувство съм! Сякаш мен очакваш на тази среща! Вълнувам се! Знам! Знам, че не чакаш мен! Така си го написал, че....
  • Твоята любов, Ангеле, се подкрепя и от булеварда с "есенни коси", и от слънцето – със "сухи устни", и от вятъра, който "любовно шепти".
    Внушението е, че цялата природа е с влюбените.
    Ако беше мой стих, бих спряла до "защото зная, че ме търсиш ти".'Това не е препоръка, само споделям.
  • Нежно, красиво... Хареса ми, Ангеле! Поздрави!
Предложения
: ??:??