Есен... Ваша Светлост, нима е възможно
залъци злато в краката да пуснеш?!
Колко обещаващо, колко тревожно
вятър нацепва изпръхнали устни.
Свита мъглици веждите мръщи:
- То не е за него... Какъв етикет?!
Той си е селянин... Не е от нашите, всъщност...
Нищичко синьо... Просто поет...
Ваша Милост, дарявате Чудото!
В прозореца нощем блъска дъжда.
Вашата целувка е лека простуда.
Как не ми дава спокойно да спя... ...