fyon (Мария Иванова Фьон)
21 197
10.12.2024 г., 13:07 ч.

Есенната клошарка 

  Поезия
72 4 6

Аз си имам треви и орехи.
Имам лятна рогозка – мокра.

Моя дом ветрове го събориха
и си търся листо за покрив.

 

Мен ми стига обелка лимонена
и тръпчива – от слънце лятно.
Аз си нося торба със спомени,
и тая̀ водорасло в косата.

 

Други вече си пълнят чашите,
и измислят елхи, снежинки...
Аз държа есента за опашката
и я грея, да не настине.

 

Вечно прося трохи от топлото
и се храня с огризки от шарки.
Гоня всички охранени облаци.
Аз съм есенната клошарка.

 

12. 2013 г.

© Мария Иванова Фьон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Супер! Хареса ми тази есенна клошарка!
  • Като за мен писано...
  • Юри, по-добре в бъчва. Първо заради ласкателното сходство с Диоген, второ, ще имаш добър претекст първо да изпиеш съдържанието ѝ.
  • Ина Калина, разликата между зимата в Канада и зимата в София донякъде обяснява твоята любов и моята липса на любов. Но всъщност и снегът не ме топли много. Нали знаеш там за лудия и за шареното...
  • Мария!!! 👍
    Аз вече загубих представа,
    какво е да имам свой дом.
    В нормалната наша държава
    използвам кашон за подслон.
  • Други вече си пълнят чашите,
    и измислят елхи, снежинки...
    Аз държа есента за опашката
    и я грея, да не настине... - време е да я пуснеш хич не ги измислям, снежинки колкото искаш, обожавам зимата, когато всичко е бяло като в снежна приказка.. хубаво е да си носиш огризки от шарки в джоба.
Предложения
: ??:??