Е С Е Н Н И Л И С Т А
Горещото лято си вече отива
и тихо пристига при нас Есента.
Облякла е шарена дреха красива
и Слънцето грее, но, ах, докога?
Седя си самичка във парка любим,
дечица ме радват, летят бързоноги.
Земята постлана е с пъстър килим.
Стоят си дърветата тъжни и строги.
Художник-вълшебник навред по земята
разлива боите си - жълто-златисти.
Дочувам как тихо се роняг листата.
Годините мои -отбрулени листи.
© Анка Келешева Всички права запазени