Очите се напълниха със есен,
прегърнала кокетната природа -
измествайки зеленото от мода.
***
Оранжево, кафяво и златисто,
различно оцветен е всеки лист -
навярно малък, есенен каприз.
***
Премина вятър и зашеметено спря,
спря да погледа тази красота -
да си открадне в шепите листа.
***
Отнякъде закапа и дъждът,
а той, докато шумата полива -
слънцето зад облак си почива.
***
Понякога протяга топъл лъч
и почва да си тананика песен:
"Очите се напълниха със есен..."
© Теодора Петрова Всички права запазени