Есенният град
Нощта е ледна подранила
в този септемврийски здрач
и в пазвите си е пленила
все страдания и плач.
Вихърът бездомен пак беснее
сред тътена на улиците градски
и пак духът ранéн копнее
за досег със духа човешки.
Но сам сред нощната пустиня,
в град, пълен с души празни,
сам остава, сам замира, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация