Падат есенни листа,
отекват спомените в тишината,
опустяха дървените пейки,
осветени от лампите в парка.
Валят есенните дъждове,
напояват майката Земя
и твоят глас ме пак зове
да танцувам с есенният вятър.
Вървя сред шума на листата,
прегръщат ме с поглед тих,
бавно нижат се дните,
пишейки поредният есенен стих.
Пречистена от есенните дъждове,
онемявам пред тази есенна палитра
и твоят глас ме пак заове
да танцувам с есенния вятър.
© Валерия Иванова Всички права запазени